С голямо съжаление се разделям с една уникална машина. Единствената причина семейството расте и вече ни е малка. А жена ми (на този етап) не дава 2 джипа и какво да правя, слушам и тайно плача.
Изцяло завършен проект, с рядко внимание към детайла. Каквото и да кажа, ще е малко, та ще карам хронологично.
Карана ли е офроуд? Естествено и за това е правена. Разходки в гората. Тормозена ли е? Абсурд, гледа се като писано яйце. Положението е в пъти по зле отколкото с истинска любовница. Лягам и ставам с Витарката, всяка свободна минута искам да съм с нея. Детето също. Е, който се сдобие с нея и той ще е така 😊
Качвам описанието в снимки, че стана есе и е прекалено дълго 😉