26 април 1986 г.: Как ядрената авария в АЕЦ "Чернобил" показа, че СССР е колос на глинени крака

Точно в 1.23 ч. след полунощ на 26 април 1986 г. избухва взрив в четвърти енергоблок на атомната централа „Ленин“.

Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.

Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ.

Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до фатална експлозия, обобщава "Дойче веле".

Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. Четвърти реактор бе заграден с нестабилен бетонен пашкул.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР приблизително $50 млрд. изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г..

Защото въпреки катастрофата, Украйна и днес залага на атомната енергия? Наличните 15 атомни реактора осигуряват близо 60 на сто от енергийното снабдяване. “Ние сме бедна страна, трябва ни атомна енергия”, казва украинската министърка на екологията Хана Вронска. Някогашната атомна катастрофа почти не се дискутира в днешна Украйна.

“Хората имат други грижи – конфликтът с Русия, корупцията, колебливото правителство, бедността”, казва пред Дойче веле една сътрудничка в германското посолство, която е израснала в Чернобил.

Официално само в Украйна 2,3 милиона души, сред които 220 000 "ликвидатори", се водят за "пострадали от катастрофата" в Чернобил.

Около 300 души живеят и до днес в 30 км радиоактивна зона. Това са хора, които за нищо на света не искат да напуснат домовете си, макар и те да са заразени с радиация. Те живеят по правилата на натуралното стопанство. Започват да се връщат по домовете си няколко седмици след аварията...