Трите основни риска пред България за следващите 10 години

Влошаване на системата на образованието, изразяващо се в увеличаване процента на необхванатите ученици, лоши резултати от тестове, изпити, национални и международни състезания, лошо финансово състояние на училищните единици, слаба мотивация на учители и преподаватели. Това е основният риск през идните 10 години за България, сочи национално експертно проучване озаглавено „Десет години, десет риска пред България“, проведено от „Гражданска инициатива България 2050“.

На второ място допитаните специалисти поставят по-нататъшно влошаване на демографската ситуация в страната. Третата позиция касае нереформираната и неефективна система на здравеопазване.

В ТОП 5 на рисковете продължава да фигурира невъзможността страната ни да се справи с корупцията, както и засилващата се тенденция на дезинформация и манипулация на общественото мнение.

Шестото място касае политическата нестабилност, като тук основната опасност е настъпване на криза на държавността

Увеличаването на недоверието във върховенството на закона е седмият риск, който изтъкват видни специалисти от различни области на икономическия и научния живот у нас.

Останалите три риска до ТОП 10 са: задълбочаваща се социална поляризация на обществото; негативно влияние на геополитическите конфликти върху България и загуба на националната идентичност, изразяваща се в процес на обезбългаряване на младите поколения и отчуждаване на широки етнически и социални групи от българската нация.

„Досега липсва цялостен документ, който да систематизира и да оцени всички дългосрочни рискове, стоящи пред българската държава“, обяснява проф. Борисов. Представеното проучване цели да запълни тази празнина като идентифицира най-важните рискове пред България, които могат да настъпят в следващите 10 години. То обобщава мненията на експерти от различни области и е направено чрез въпросник, обхващащ 21 потенциални риска в областта на икономическото развитие, демографската ситуация, технологичния напредък, социалните аспекти, политическата ситуация, околната среда, влиянието на външни фактори и други. За оценка на рисковете е използван популярният метод на експертните оценки. Методиката за определяне на техния рейтинг включва оценки на рисковете по два критерия – вероятност за настъпване и значимост.

По мнението на д-р Съйков, едва ли е изненада, че „призовите“ места се държат от тройката образование – демография - здравеопазване. Тяхната взаимна връзка и обусловеност е обяснявана многократно. Качественото образование и добре функциониращото здравеопазване са първостепенни фактори за справяне с демографската криза. Издигането ни в класацията на ООН за човешкото развитие може да стане само на плещите на повече, по-подготвени и по-мотивирани специалисти във всички професии. А без изпреварващо развитие можем да очакваме, че количественият състав и качествените характеристики на българското население ще вървят само надолу. Ролята на здравеопазването за увеличаване на раждаемостта и за намаляване на преждевременната смъртност едва ли трябва да се обясняват. То има значение също така и за задържане на миграцията или за нейното ускоряване.

В представеното проучване образованието е излязло начело в класацията. Очевидно експертите смятат, че от всички критично важни системи в страната, образователната е най-застрашена от продължаващо пропадане с всички произтичащи от него тежки последици за развитието на нацията. Песимизмът изглежда обоснован след 35 години непрекъснати „реформи“, чийто безспорен резултат е все по-ниското образователно равнище на младежите, завършващи българските училища и университети. Съвпадението в мненията на българските експерти е показателно.

Здравеопазването е друга обществена система, чието споменаване върви ръка за ръка с думата „реформа“. Показател за нейното изпразване от съдържание е фактът, че наливането на все повече пари в общественото здраве не води до неговото подобряване. Мнението на експертите показва, че обръщането на негативната тенденция в бъдеще става все по-трудно.

Следващите няколко риска са свързани с неефективното функциониране на представителната демокрация и публичната администрация. Те са: корупцията (№4), кризата на държавността (№6), недоверието във върховенството на закона (№7).

Политическата система и общественото управление могат да претендират за бащинство и на други два риска: дезинформацията и манипулацията на общественото мнение (№5) и загубата на националната идентичност (№10), въпреки че при тях отговорността е споделена със сферата на културата.

Интересно е да се отбележи, че в Топ 10 е попаднал само един от смятаните за базови рискове, свързани със социално-икономическото развитие на България. Това е задълбочаващата се социална поляризация на обществото, поставена на осмо място.

Общоизвестно е, че България продължава да бъде закотвена твърдо на дъното на Европейския съюз по своето икономическо и технологично развитие. Съдейки по резултатите от проучването, може да се предположи, че според експертите, причините за това изоставане се коренят в редица от посочените от тях рискове в челото на класацията като пропадането на образованието, корупцията, кризата на държавността, липсата на върховенство на закона. При отстраняване на тяхното негативно влияние българската икономика има шанс да разкрие пълния си потенциал и да дръпне рязко напред. Интересна посока за бъдещи анализи задава въпросът можем ли да търсим ефективно противодействие на рисковете от първата десетка без качествен скок в икономическото и технологичното ни развитие.

Негативното влияние на геополитическите конфликти върху България е поставено на девето място. Така от една страна експертите отдават значимото на влиянието на международните фактори върху развитието на държава от ранга на България. От друга страна те много ясно дават да се разбере, че нашите проблеми са преди всичко домашни и тяхното решение не трябва да се търси в чужбина, а вътре в страната. „Провинциалният“ характер на опасностите пред нас изпъква ясно при сравнението с десетте основни риска пред света, оценени от международни експерти в доклад за форума в Давос, проведен в началото на годината. Половината от глобалните рискове са свързани с негативни процеси в околната среда на планетата. Други три пряко или косвено произтичат от некоректното използване на модерните технологии. Положителният извод тук е, че щом големите рискове пред България се дължат преди всичко на некомпетентно, неефективно и корумпирано управление, то и борбата за тяхното предотвратяване трябва да бъде в ръцете на българското общество. Преодоляването на усещането за предопределеност може да доведе до възход на основните обществени системи и на нацията като цяло.