21.07.1981 г.: Как умря Людмила Живкова

Някъде след 11,30 часа на 21 юли 1981 г. вефът в студентската ми квартира изведнъж млъкна. След кратка пауза зазвуча тъжна симфонична музика. Може би точно в 12 часа говорител със скръбен апломб съобщи, че е починала Людмила Живкова. Това става само 5 дни преди да навърши 40 години, припомня в. „24 часа“.

В ония години медиите нищо не пишеха за личния живот на партийния и държавен елит и малцина са знаели за здравословните проблеми на дъщерята на Тодор Живков.

Беше обявен всенароден траур.

1981 г., последната в живота на Людмила, не започва добре за нея. Предстои честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Идеята за това честване е нейна, тя е и ръководител на комисията по организирането на тържествата. Според плановете ѝ тържественото събрание трябва да е в зала №1 на НДК, където да звучи Одата на радостта от Деветата симфония на Бетховен.

Но тя тактично е отстранена като ръководител на комисията, която е преобразувана в комитет и негов председател - за по-голяма представителност!? - става Тодор Живков. Това няма как да не удря жестоко по самочувствието и амбициите ѝ.

На 17 февруари Живкова заминава на двуседмично посещение в Индия, където открива изложбата “Тракийското изкуство по българските земи”. Отделно от официалната програма тя има много срещи и посещения, за които никой от делегацията не знае. Тръгва слух, че е посетила храмове на богинията на смъртта Кали, което било лоша поличба.

В самолета при обратния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, казва им по няколко странни изречения, които за някои звучат като прощални, и им подарява бели кърпички.